Изгубената любов

Poetry » Blank verse

1.6K 0 0

Изгубената любов

Дойде есента и задуха вятърът

и листата на дърветата падаха поред.

Фучи вятърът и пронизва ме бавно,

защото любовта не беше вече в мен.

Какво е животът без любов?

Нима е някакво предверие?

Стоиш и студено сърце изграждаш,

така минават дните ти безбройни.

Какво си ти без любов?

Едно дърво, което няма плод!

Една сърна с изгубено сърне!

Един човек с изгубена мечта!

Елена Панталеева Бартенева / Йовевска

гр. Ловеч

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0