Изгубената любов

              Изгубената любов    

     Дойде есента и задуха вятърът    

     и листата на дърветата падаха поред.   

     Фучи вятърът и пронизва ме бавно, 

     защото любовта не беше вече в мен.  

     Какво е животът без любов?  

     Нима е някакво предверие?  

     Стоиш и студено сърце изграждаш,  

     така минават дните ти безбройни. 

     Какво си ти без любов? 

     Едно дърво, което няма плод! 

     Една сърна с изгубено сърне!   

     Един човек с изгубена мечта!   

                                                             Елена Панталеева Бартенева / Йовевска

                                                              гр. Ловеч