3 февр. 2019 г., 00:28

Изгубената любов

955 1 0

 

 

Сълзи и бурени останаха във мен
и мъката която няма да изплача,
напразно ще я търся в здрача
отново да я срещна някой ден. 


Животът ми без нея тъй горчив -
като цигулка останала без струни -
напразно търся истинските думи
да бъда отново някога щастлив. 

 

Раздялата е непосилно бреме
напразно чакам мъничко късмет
дори циганката отказва да гадае

 

и кой съдбата може да приеме
когато нещастието дни наред
в сърцето му и ден и нощ ридае.

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...