3 feb 2019, 0:28

Изгубената любов

960 1 0

 

 

Сълзи и бурени останаха във мен
и мъката която няма да изплача,
напразно ще я търся в здрача
отново да я срещна някой ден. 


Животът ми без нея тъй горчив -
като цигулка останала без струни -
напразно търся истинските думи
да бъда отново някога щастлив. 

 

Раздялата е непосилно бреме
напразно чакам мъничко късмет
дори циганката отказва да гадае

 

и кой съдбата може да приеме
когато нещастието дни наред
в сърцето му и ден и нощ ридае.

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...