Сълзи и бурени останаха във мен
и мъката която няма да изплача,
напразно ще я търся в здрача
отново да я срещна някой ден.
Животът ми без нея тъй горчив -
като цигулка останала без струни -
напразно търся истинските думи
да бъда отново някога щастлив.
Раздялата е непосилно бреме
напразно чакам мъничко късмет
дори циганката отказва да гадае
и кой съдбата може да приеме
когато нещастието дни наред
в сърцето му и ден и нощ ридае.
© Аластор All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
