9 февр. 2005 г., 14:55

Изгубени мечти

1.7K 0 4

Студено е навън

и болката е глуха,

като в мрачен сън

постига ме разруха.

            ***

Мечтите ми летят,

къде и аз не знам

и вече се топят,

като захар във тиган.

             ***

Аз болката понасям,

това ми се отдава

и май че се отнасям

и тъна във забрава.

               ***

Очите плачат без сълзи,

душата стене жално

и търся моите мечти

изгубени печално.

               ***

Ако попаднеш ти на тях

върни ми ги обратно,

недей да правиш грях

да ги ползваш ти безплатно.

                 ***

Тяхната цена са думи,

казани на мен сега,

те заместват всички суми 

струващи си на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 и от мен! Поздрави!!!
  • Благодаря ти Ели!
  • много е хубаво, но явно някой предпочита анонимно да слага 2 на такива хубави творби, не си единствен с такава оценка, наистина е срамно, от мен имаш една голяма 6.
  • Можете да оставите коментара си, но да ми поставите 2 без коментар и защо мислите, че стихотворението ми е за 2 не е обосновано, засрамете се!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...