Изгубени мечти
Студено е навън
и болката е глуха,
като в мрачен сън
постига ме разруха.
***
Мечтите ми летят,
къде и аз не знам
и вече се топят,
като захар във тиган.
***
Аз болката понасям,
това ми се отдава
и май че се отнасям
и тъна във забрава.
***
Очите плачат без сълзи,
душата стене жално
и търся моите мечти
изгубени печално.
***
Ако попаднеш ти на тях
върни ми ги обратно,
недей да правиш грях
да ги ползваш ти безплатно.
***
Тяхната цена са думи,
казани на мен сега,
те заместват всички суми
струващи си на света!
© Пламен Петров All rights reserved.
