9.02.2005 г., 14:55 ч.

Изгубени мечти 

  Поезия
1265 0 4

Студено е навън

и болката е глуха,

като в мрачен сън

постига ме разруха.

            ***

Мечтите ми летят,

къде и аз не знам

и вече се топят,

като захар във тиган.

             ***

Аз болката понасям,

това ми се отдава

и май че се отнасям

и тъна във забрава.

               ***

Очите плачат без сълзи,

душата стене жално

и търся моите мечти

изгубени печално.

               ***

Ако попаднеш ти на тях

върни ми ги обратно,

недей да правиш грях

да ги ползваш ти безплатно.

                 ***

Тяхната цена са думи,

казани на мен сега,

те заместват всички суми 

струващи си на света!

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 6 и от мен! Поздрави!!!
  • Благодаря ти Ели!
  • много е хубаво, но явно някой предпочита анонимно да слага 2 на такива хубави творби, не си единствен с такава оценка, наистина е срамно, от мен имаш една голяма 6.
  • Можете да оставите коментара си, но да ми поставите 2 без коментар и защо мислите, че стихотворението ми е за 2 не е обосновано, засрамете се!
Предложения
: ??:??