Изгубени мечти
Студено е навън
и болката е глуха,
като в мрачен сън
постига ме разруха.
***
Мечтите ми летят,
къде и аз не знам
и вече се топят,
като захар във тиган.
***
Аз болката понасям,
това ми се отдава
и май че се отнасям
и тъна във забрава.
***
Очите плачат без сълзи,
душата стене жално
и търся моите мечти
изгубени печално.
***
Ако попаднеш ти на тях
върни ми ги обратно,
недей да правиш грях
да ги ползваш ти безплатно.
***
Тяхната цена са думи,
казани на мен сега,
те заместват всички суми
струващи си на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Петров Всички права запазени
