ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна –
по сипея ронлив и хлъзгав,
надолу в нищото мъгливо.
Оттук все някога ще тръгна –
но нека е поне красиво.
Как всеки в мислите си зъзне –
оголен – като коренище?
И никому не е омръзнал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.