yotovava (Валентина Йотова)
2630 22200
29.11.2023 г., 13:33 ч.

Изгубеният век 

  Поезия » Философска
556 5 11

ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
 

След всяка буря да възкръсвам

понякога е много трудно.

Едва-едва стоя на пръсти

и има риск да се катурна  –

по сипея ронлив и хлъзгав,

надолу в нищото мъгливо.

Оттук все някога ще тръгна  –

но нека е поне красиво.

Как всеки в мислите си зъзне  –

оголен  – като коренище?

И никому не е омръзнал

дъхът на празното огнище?

Нагледах се на много смърти  – 

и вече иде ми да вия.

Защо не знаем де е пътят,

готови сме да се избием.

За пет пари и седем гроша

човекът, космоса разкъртил,

продава суета и пошлост,

от алчност чупи трети кътник.

Аз всяка нощ сънувам пролет,

но будя се от адска жажда  – 

кому е нужна тази болест,

която всинца ни изяжда?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??