14 сент. 2012 г., 10:37

Изгубих си аурата

Поэзия » Любовная

988 0 3

Загубих си аурата,
търсих я целия ден.
И плаках, и тропах,
но нямах късмет

Загубих си аурата,
намерих си теб.
...или ти ме открадна.
Да го нарека ли късмет?

Изгубих си аурата.
Или ти ми я взе?
Потънала в облак,
търся в дъжда.

Изгубих си аурата.
Наужким съм сива.
Изгубих и себе си.
Онемях май сега.

Изгубих си аурата.
Дишай... доволен си, да?
А не бива... със аура, без аура -
пак съм жена!

Изгубих си аурата.
Знам - ти ми я взе.
Назаем... за дълго...
Къде е? Къде?

Изгубих си аурата.
Шега е това.
Дори и изгубена,
аурата ме обгръща сега.

Намерих си аурата.
Изгуби ти мен.
Ревнуваш и търсиш,
потънал в мой плен.

Намерих си аурата,
розово-синя дъга.
Ела да се търсим, измамнико,
 ти гониш сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fifilopa (Ина)

AB , Донко, Творец, благодаря за отделеното време и споделеното мнение
И сърцето ми ако се скъса ще съм леко поумряла Може би не е най-ясно написано и не всеки може да прочете чувствата и мислите, които съм вложила Вземам си бележка

2012-09-19T14:21:23+03:00
donkooooo (Донко Найденов)

Хареса ми

2012-09-19T12:08:04+03:00
Atlacamani (АВ)

май и друго сте изгубили

2012-09-14T10:51:19+03:00