Загубих си аурата, търсих я целия ден. И плаках, и тропах, но нямах късмет Загубих си аурата, намерих си теб. ...или ти ме открадна. Да го нарека ли късмет? Изгубих си аурата. Или ти ми я взе? Потънала в облак, търся в дъжда. Изгубих си аурата. Наужким съм сива. Изгубих и себе си. Онемях май сега. Изгубих си аурата. Дишай... доволен си, да? А не бива... със аура, без аура - пак съм жена! Изгубих си аурата. Знам - ти ми я взе. Назаем... за дълго... Къде е? Къде? Изгубих си аурата. Шега е това. Дори и изгубена, аурата ме обгръща сега. Намерих си аурата. Изгуби ти мен. Ревнуваш и търсиш, потънал в мой плен. Намерих си аурата, розово-синя дъга. Ела да се търсим, измамнико, ти гониш сега!
© Ина Всички права запазени
И сърцето ми ако се скъса ще съм леко поумряла Може би не е най-ясно написано и не всеки може да прочете чувствата и мислите, които съм вложила Вземам си бележка