4 июн. 2008 г., 08:13
Изгубих те
Изгубих те
Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота.
Сега дъждовни капки
стичат се по мен,
мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен.
Образът ти се изгубва
с погледа ти отегчен.
Всичко вече е различно,
знам, че аз съм променен.
Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен.
Знам, виновният бях аз
и колкото да искам да те върна,
изгорял е мостът между нас...
С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.
А как исках пак да знам,
че никога не ще остана сам!
Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота.
Сега дъждовни капки
стичат се по мен,
мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен.
Образът ти се изгубва
с погледа ти отегчен.
Всичко вече е различно,
знам, че аз съм променен.
Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен.
Знам, виновният бях аз
и колкото да искам да те върна,
изгорял е мостът между нас...
С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.
А как исках пак да знам,
че никога не ще остана сам!
© Ивайло Валентинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
прекрасен стих.БРАВО!!!
и запомни,че:,,Когато губиш не знаеш какво печелиш и когато печелиш не знаеш какво губиш!'' -
Нали знаеш, всяко зло за добро, но пък и без това ти пишеш много по-добре от мен А в този стих е с моя копродукция :D Шегата настрана... наистина е написано с много чувство и когато го чета влизам изцяло в духа му. "мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен" и "Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен" това са стиховете каращи ме да потръпна! Ох, нали си знаеш, Иво, много си те обичам. Продължавай да пишеш, но скоро и на мен да посветиш нещо
:P -
Много ми хареса. Почувствах тъгата ти, много истински и искрен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
