Изгубих те
Изгубих те
Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота.
Сега дъждовни капки
стичат се по мен,
мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен.
Образът ти се изгубва
с погледа ти отегчен.
Всичко вече е различно,
знам, че аз съм променен.
Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен.
Знам, виновният бях аз
и колкото да искам да те върна,
изгорял е мостът между нас...
С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.
А как исках пак да знам,
че никога не ще остана сам!
Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота.
Сега дъждовни капки
стичат се по мен,
мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен.
Образът ти се изгубва
с погледа ти отегчен.
Всичко вече е различно,
знам, че аз съм променен.
Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен.
Знам, виновният бях аз
и колкото да искам да те върна,
изгорял е мостът между нас...
С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.
А как исках пак да знам,
че никога не ще остана сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Валентинов Всички права запазени
и запомни,че:,,Когато губиш не знаеш какво печелиш и когато печелиш не знаеш какво губиш!''
:P
