ThE_MoDeL_BoY (Ивайло Валентинов)
13 9
Jun 4, 2008, 8:13 AM

Изгубих те 

  Poetry » Love
1169 0 3
Изгубих те

Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота.

Сега дъждовни капки
стичат се по мен,
мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен.
Образът ти се изгубва
с погледа ти отегчен.
Всичко вече е различно,
знам, че аз съм променен.
Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен.

Знам, виновният бях аз
и колкото да искам да те върна,
изгорял е мостът между нас...
С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.

А как исках пак да знам,
че никога не ще остана сам!

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • прекрасен стих.БРАВО!!! и запомни,че:,,Когато губиш не знаеш какво печелиш и когато печелиш не знаеш какво губиш!''
  • Нали знаеш, всяко зло за добро, но пък и без това ти пишеш много по-добре от мен А в този стих е с моя копродукция :D Шегата настрана... наистина е написано с много чувство и когато го чета влизам изцяло в духа му. "мракът бавно ме обгръща
    и се чувствам уморен" и "Изгубих себе си, отдавна
    светът ми целият е разрушен" това са стиховете каращи ме да потръпна! Ох, нали си знаеш, Иво, много си те обичам. Продължавай да пишеш, но скоро и на мен да посветиш нещо :P
  • Много ми хареса. Почувствах тъгата ти, много истински и искрен стих.
Random works
: ??:??