Със страх погледнах те в очите, ала видях там само празнота, нямаше я вече радостта на дните, от тях остана само пустота.
Сега дъждовни капки стичат се по мен, мракът бавно ме обгръща и се чувствам уморен. Образът ти се изгубва с погледа ти отегчен. Всичко вече е различно, знам, че аз съм променен. Изгубих себе си, отдавна светът ми целият е разрушен.
Знам, виновният бях аз и колкото да искам да те върна, изгорял е мостът между нас... С ТЕБ дори сърцето ми си тръгна.
А как исках пак да знам, че никога не ще остана сам!
Нали знаеш, всяко зло за добро, но пък и без това ти пишеш много по-добре от мен А в този стих е с моя копродукция :D Шегата настрана... наистина е написано с много чувство и когато го чета влизам изцяло в духа му. "мракът бавно ме обгръща
и се чувствам уморен" и "Изгубих себе си, отдавна
светът ми целият е разрушен" това са стиховете каращи ме да потръпна! Ох, нали си знаеш, Иво, много си те обичам. Продължавай да пишеш, но скоро и на мен да посветиш нещо :P
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.