20 мар. 2011 г., 22:17

Изходи

736 0 2

I

 

Мрак. Тунел. А светлината

в края на тунела

е от насрещен влак.

Експресен. Няма гара.

И не разбирам как

да бъда безразсъдно смела?

С глава ли да посрещна фара?

Така ще си надвия на ината.

 

II

 

Небе. Звезди. А пък луната

зад облак се присмива скритом

на първата любов по пейките.

Целувки. Нежности. И думи

копнежно шепнати, които

ще бъдат ли във зими грейките?

Дали ще топлят помежду им?

Успеят ли, ще стоплят и Земята.

 

III

 

Треви. Цветя. Живот се пръсва.

Навсякъде. Дори и в мене.

Земята се роди. Засмя се слънце.

Закичват се дърветата с премени.

Покълнва всяко малко зрънце.

Нали е боже възкресение!

Простих. Смирих се. И възкръснах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...