20.03.2011 г., 22:17

Изходи

734 0 2

I

 

Мрак. Тунел. А светлината

в края на тунела

е от насрещен влак.

Експресен. Няма гара.

И не разбирам как

да бъда безразсъдно смела?

С глава ли да посрещна фара?

Така ще си надвия на ината.

 

II

 

Небе. Звезди. А пък луната

зад облак се присмива скритом

на първата любов по пейките.

Целувки. Нежности. И думи

копнежно шепнати, които

ще бъдат ли във зими грейките?

Дали ще топлят помежду им?

Успеят ли, ще стоплят и Земята.

 

III

 

Треви. Цветя. Живот се пръсва.

Навсякъде. Дори и в мене.

Земята се роди. Засмя се слънце.

Закичват се дърветата с премени.

Покълнва всяко малко зрънце.

Нали е боже възкресение!

Простих. Смирих се. И възкръснах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...