20.03.2011 г., 22:17 ч.

Изходи 

  Поезия » Философска
568 0 2

I

 

Мрак. Тунел. А светлината

в края на тунела

е от насрещен влак.

Експресен. Няма гара.

И не разбирам как

да бъда безразсъдно смела?

С глава ли да посрещна фара?

Така ще си надвия на ината.

 

II

 

Небе. Звезди. А пък луната

зад облак се присмива скритом

на първата любов по пейките.

Целувки. Нежности. И думи

копнежно шепнати, които

ще бъдат ли във зими грейките?

Дали ще топлят помежду им?

Успеят ли, ще стоплят и Земята.

 

III

 

Треви. Цветя. Живот се пръсва.

Навсякъде. Дори и в мене.

Земята се роди. Засмя се слънце.

Закичват се дърветата с премени.

Покълнва всяко малко зрънце.

Нали е боже възкресение!

Простих. Смирих се. И възкръснах!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??