Изходи
735
0
2
I
Мрак. Тунел. А светлината
в края на тунела
е от насрещен влак.
Експресен. Няма гара.
И не разбирам как
да бъда безразсъдно смела?
С глава ли да посрещна фара?
Така ще си надвия на ината.
II
Небе. Звезди. А пък луната
зад облак се присмива скритом
на първата любов по пейките.
Целувки. Нежности. И думи
копнежно шепнати, които
ще бъдат ли във зими грейките?
Дали ще топлят помежду им?
Успеят ли, ще стоплят и Земята.
III
Треви. Цветя. Живот се пръсва.
Навсякъде. Дори и в мене.
Земята се роди. Засмя се слънце.
Закичват се дърветата с премени.
Покълнва всяко малко зрънце.
Нали е боже възкресение!
Простих. Смирих се. И възкръснах!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
