29 нояб. 2007 г., 09:05

Изкачване

1.2K 0 20

Изкачвам си годините.

По стълбицата мъдрост.

Вхлади студа на зимите

жарта на мойта дързост.

Мечтите ми - омайните,

се влюбиха във вятъра.

Понатежаха стъпките.

Безкрили  рамената ми.

Омръзна ми театъра.

За полети към слънцето, 

жигосаха ме бръчките.

Спечелих си приятели.

Предадоха ме чувствата.

Въпроси незададени -

родиха се във отговор.

Обръщам огледалото.

Пречиствам се.

 

 Във светлината на душата си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...