29 нояб. 2007 г., 09:05

Изкачване

1.2K 0 20

Изкачвам си годините.

По стълбицата мъдрост.

Вхлади студа на зимите

жарта на мойта дързост.

Мечтите ми - омайните,

се влюбиха във вятъра.

Понатежаха стъпките.

Безкрили  рамената ми.

Омръзна ми театъра.

За полети към слънцето, 

жигосаха ме бръчките.

Спечелих си приятели.

Предадоха ме чувствата.

Въпроси незададени -

родиха се във отговор.

Обръщам огледалото.

Пречиствам се.

 

 Във светлината на душата си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...