Изкачвам си годините.
По стълбицата мъдрост.
Вхлади студа на зимите
жарта на мойта дързост.
Мечтите ми - омайните,
се влюбиха във вятъра.
Понатежаха стъпките.
Безкрили рамената ми.
Омръзна ми театъра.
За полети към слънцето,
жигосаха ме бръчките.
Спечелих си приятели.
Предадоха ме чувствата.
Въпроси незададени -
родиха се във отговор.
Обръщам огледалото.
Пречиствам се.
Във светлината на душата си.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
