Изкачвам си годините.
По стълбицата мъдрост.
Вхлади студа на зимите
жарта на мойта дързост.
Мечтите ми - омайните,
се влюбиха във вятъра.
Понатежаха стъпките.
Безкрили рамената ми.
Омръзна ми театъра.
За полети към слънцето,
жигосаха ме бръчките.
Спечелих си приятели.
Предадоха ме чувствата.
Въпроси незададени -
родиха се във отговор.
Обръщам огледалото.
Пречиствам се.
Във светлината на душата си.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
