29.11.2007 г., 9:05

Изкачване

1.2K 0 20

Изкачвам си годините.

По стълбицата мъдрост.

Вхлади студа на зимите

жарта на мойта дързост.

Мечтите ми - омайните,

се влюбиха във вятъра.

Понатежаха стъпките.

Безкрили  рамената ми.

Омръзна ми театъра.

За полети към слънцето, 

жигосаха ме бръчките.

Спечелих си приятели.

Предадоха ме чувствата.

Въпроси незададени -

родиха се във отговор.

Обръщам огледалото.

Пречиствам се.

 

 Във светлината на душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...