29.11.2007 г., 9:05

Изкачване

1.2K 0 20

Изкачвам си годините.

По стълбицата мъдрост.

Вхлади студа на зимите

жарта на мойта дързост.

Мечтите ми - омайните,

се влюбиха във вятъра.

Понатежаха стъпките.

Безкрили  рамената ми.

Омръзна ми театъра.

За полети към слънцето, 

жигосаха ме бръчките.

Спечелих си приятели.

Предадоха ме чувствата.

Въпроси незададени -

родиха се във отговор.

Обръщам огледалото.

Пречиствам се.

 

 Във светлината на душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...