4 авг. 2011 г., 23:42

Изкоренена любов

649 0 0

Защо при мен отново се завръщаш?
Аз вече нямам какво да ти дам!
Не трябваше назад да се обръщаш,
по-добре  да бях останал сам.

Отдавна лъжите душите превзели са
и недоверие в нас са посели.
Мечти и надежда за нас прегорели са
и в тъмни ъгли са се сврели.

Отдавна смехът искрен го няма
и никога вече не ще се завърне.
Фалшива учтивост нас двама
на път е днес да прегърне.

Отдавна чувствата ми към теб са ръждясали,
а дните ни прекарани заедно са спомени.
Щастливите мигове са вече мухлясали
и любовта ни остана без корени.

06-05-2011           L

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Божинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...