4.08.2011 г., 23:42

Изкоренена любов

652 0 0

Защо при мен отново се завръщаш?
Аз вече нямам какво да ти дам!
Не трябваше назад да се обръщаш,
по-добре  да бях останал сам.

Отдавна лъжите душите превзели са
и недоверие в нас са посели.
Мечти и надежда за нас прегорели са
и в тъмни ъгли са се сврели.

Отдавна смехът искрен го няма
и никога вече не ще се завърне.
Фалшива учтивост нас двама
на път е днес да прегърне.

Отдавна чувствата ми към теб са ръждясали,
а дните ни прекарани заедно са спомени.
Щастливите мигове са вече мухлясали
и любовта ни остана без корени.

06-05-2011           L

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Божинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...