Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания,
уж забравени, уж овладяни.
И коварно разтварят се ровове.
Всеки миг ще политна греховно...
Бликват буйни потоци, пенливи.
А реките опасно преливат...
Синевата ми в облак тъмнее…
Боже мой, не си тръгвай от мене!
Помогни ми, защото съм слаба!
Да го спра вън, преди да е влязъл.
Да заключа пред него вратата,
за да гледам в очите децата си.
И лика Ти сияен да виждам!
Искам винаги с Теб да съм, винаги!
Той е само една лятна песен,
прозвучала в сезона ми есенен...
Албена Димитрова
24.5.2017.
София.
© Албена Димитрова Все права защищены