26.05.2017 г., 21:07  

Изкушение

2.1K 7 35

Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –

летен вятър в самотната есен.

Пожълтелите листи погълна.

Отлетяха Небесните гълъби…

Разлюляха земята желания,

уж забравени, уж овладяни.

И коварно разтварят се ровове.

Всеки миг ще политна греховно...

Бликват буйни потоци, пенливи.

А реките опасно преливат...

Синевата ми в облак тъмнее…

Боже мой, не си тръгвай от мене!

Помогни ми, защото съм слаба!

Да го спра вън, преди да е влязъл.

Да заключа пред него вратата,

за да гледам в очите децата си.

И лика Ти сияен да виждам!

Искам винаги с Теб да съм, винаги!

 

Той е само една лятна песен,

прозвучала в сезона ми есенен...

 

 

Албена Димитрова

 

24.5.2017.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл на моята страничка, Ангел! Благодаря за красивия коментар в стихове! Бог да ти дари здраве, любов, мъдрост, вдъхновение!
  • Към Морето далечно, безкрайно пътуват
    всички небесни и земни реки.

    И за срещата с него тъй страстно жадуват
    големи и малки, мъже и жени...

    Само Камък и Вятър са техните спътници
    И свидетели в тази всевечна игра.

    Боже Любов!

    Ако не мога да бъда по пътя им Слънце
    Нека блестя им като кротка Луна.
  • Благодаря ти, Латинче! Бог да те пази и вдъхновява!
  • "Боже мой, не си тръгвай от мене!
    Помогни ми, защото съм слаба!
    Да го спра вън, преди да е влязъл.
    Да заключа пред него вратата,
    ...
    И Лика Ти сияен да виждам...
    Само с Тебе ще бъда щастлива!

    Той е толкова, толкова летен...
    Аз съм толкова, толкова есенна..."

    Чудесна молитва!
    Заглавието на стихотворението е много точно!
    Поздрав!
  • Благодаря, Вальо!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...