Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания,
уж забравени, уж овладяни.
И коварно разтварят се ровове.
Всеки миг ще политна греховно...
Бликват буйни потоци, пенливи.
А реките опасно преливат...
Синевата ми в облак тъмнее…
Боже мой, не си тръгвай от мене! ...