May 26, 2017, 9:07 PM  

Изкушение

2.1K 7 35

Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –

летен вятър в самотната есен.

Пожълтелите листи погълна.

Отлетяха Небесните гълъби…

Разлюляха земята желания,

уж забравени, уж овладяни.

И коварно разтварят се ровове.

Всеки миг ще политна греховно...

Бликват буйни потоци, пенливи.

А реките опасно преливат...

Синевата ми в облак тъмнее…

Боже мой, не си тръгвай от мене!

Помогни ми, защото съм слаба!

Да го спра вън, преди да е влязъл.

Да заключа пред него вратата,

за да гледам в очите децата си.

И лика Ти сияен да виждам!

Искам винаги с Теб да съм, винаги!

 

Той е само една лятна песен,

прозвучала в сезона ми есенен...

 

 

Албена Димитрова

 

24.5.2017.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл на моята страничка, Ангел! Благодаря за красивия коментар в стихове! Бог да ти дари здраве, любов, мъдрост, вдъхновение!
  • Към Морето далечно, безкрайно пътуват
    всички небесни и земни реки.

    И за срещата с него тъй страстно жадуват
    големи и малки, мъже и жени...

    Само Камък и Вятър са техните спътници
    И свидетели в тази всевечна игра.

    Боже Любов!

    Ако не мога да бъда по пътя им Слънце
    Нека блестя им като кротка Луна.
  • Благодаря ти, Латинче! Бог да те пази и вдъхновява!
  • "Боже мой, не си тръгвай от мене!
    Помогни ми, защото съм слаба!
    Да го спра вън, преди да е влязъл.
    Да заключа пред него вратата,
    ...
    И Лика Ти сияен да виждам...
    Само с Тебе ще бъда щастлива!

    Той е толкова, толкова летен...
    Аз съм толкова, толкова есенна..."

    Чудесна молитва!
    Заглавието на стихотворението е много точно!
    Поздрав!
  • Благодаря, Вальо!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...