17 окт. 2019 г., 07:36

Изкуствен театър 

  Поэзия » Другая
829 4 9

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.

Блуждае в небето звезда.
Не зная кога си замина...
Гадая къде си сега –
самотен, до прашна камина.

Сълзите не лъжат, нали?
Когато си в мъка облечен,
очите не биха били –
лъчи на морала отречен.

Това е животът – уви! –
летеж на вечерния вятър.
В копнеж по злата̀ и пари –
живя, но в изкуствен театър.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??