Изкуствен театър
Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда.
Не зная кога си замина...
Гадая къде си сега –
самотен, до прашна камина.
Сълзите не лъжат, нали?
Когато си в мъка облечен,
очите не биха били –
лъчи на морала отречен.
Това е животът – уви! –
летеж на вечерния вятър.
В копнеж по злата̀ и пари –
живя, но в изкуствен театър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
