Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда.
Не зная кога си замина...
Гадая къде си сега –
самотен, до прашна камина.
Сълзите не лъжат, нали?
Когато си в мъка облечен,
очите не биха били –
лъчи на морала отречен.
Това е животът – уви! –
летеж на вечерния вятър.
В копнеж по злата̀ и пари –
живя, но в изкуствен театър.
© Димитър Драганов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
