Oct 17, 2019, 7:36 AM

Изкуствен театър 

  Poetry » Other
524 4 9

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.

Блуждае в небето звезда.
Не зная кога си замина...
Гадая къде си сега –
самотен, до прашна камина.

Сълзите не лъжат, нали?
Когато си в мъка облечен,
очите не биха били –
лъчи на морала отречен.

Това е животът – уви! –
летеж на вечерния вятър.
В копнеж по злата̀ и пари –
живя, но в изкуствен театър.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??