Твойте думи са така студени,

а очите ти са като вцепенени.

Моите ръце са като на мъртвец,

докоснеш ли ги, ще се превърнат във прашец.

Телата ни пропити са от болка,

забравили за красотата на живота.

Сърцата ни, почернели, гният,

забравихме ги там, където

душите ни самотни вият.

Така вървим ний всеки ден,

но с гордо вдигната глава.

Усмихнати, преструваме се,

че вярваме във любовта.

Но недей да се заглеждаш в нас задълго,

защото бездната ще те погълне.

Усмивката, щастлива, е само фарс.

Не за да излъже вас,

а за заблуда на самите нас.