Sep 19, 2009, 11:15 AM

Изкуствени

  Poetry » Love
431 0 0

Твойте думи са така студени,

а очите ти са като вцепенени.

Моите ръце са като на мъртвец,

докоснеш ли ги, ще се превърнат във прашец.

 

Телата ни пропити са от болка,

забравили за красотата на живота.

Сърцата ни, почернели, гният,

забравихме ги там, където

душите ни самотни вият.

 

Така вървим ний всеки ден,

но с гордо вдигната глава.

Усмихнати, преструваме се,

че вярваме във любовта.

 

Но недей да се заглеждаш в нас задълго,

защото бездната ще те погълне.

Усмивката, щастлива, е само фарс.

Не за да излъже вас,

а за заблуда на самите нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...