7 дек. 2020 г., 16:41  

Изкуството да обичаш 

  Поэзия » Любовная
530 4 11

ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ

 

Очите си изплаках – и сега

не виждам вън дали е зазорило.

Безплътен, цяла нощ валя снегът.

И тъжният ноември е пристигнал.

 

Дъхът му реже гъстата мъгла.

В подмолите на зимата е тясно.

Да сложа – мисля, шапка със рога,

ако за любовта ми няма място?

 

Не си ли тук, при мен – ми се мълчи.

Понявга тишината боледува.

Вкусът на самотата е стипчив,

но повече горчи да се преструваш.

 

И всяка среброкоса тишина –

излъжеш ли – ме прави по-ранима.

Изкуството е профил на жена –

изящен и потаен като рима.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??