Dec 7, 2020, 4:41 PM  

Изкуството да обичаш 

  Poetry » Love
531 4 11

ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ

 

Очите си изплаках – и сега

не виждам вън дали е зазорило.

Безплътен, цяла нощ валя снегът.

И тъжният ноември е пристигнал.

 

Дъхът му реже гъстата мъгла.

В подмолите на зимата е тясно.

Да сложа – мисля, шапка със рога,

ако за любовта ми няма място?

 

Не си ли тук, при мен – ми се мълчи.

Понявга тишината боледува.

Вкусът на самотата е стипчив,

но повече горчи да се преструваш.

 

И всяка среброкоса тишина –

излъжеш ли – ме прави по-ранима.

Изкуството е профил на жена –

изящен и потаен като рима.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??