8 янв. 2007 г., 13:35

излишен

1.5K 0 11



Зелената безкрайна шир
прегръща нежно небесата,
лъчи от синия всемир
се къпят във полята,
щастливи птици
реят се
 във синя свобода,
начупени вълници
гонят се
в кристалната река

...Наоколо оглеждам се
и виждам
колко съм
излишен.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • лошо е да си излишен... Когато написах това се чувствах точно така. А Apaika е сред най-мъдрите хора които познавам, тя е ВСЕЛЕНА и думите й имат неизмерна дълбочина... дори да ми каже най-шантавото нещо, ще й повярвам без да си призная че не го разбирам. тогава не разбрах този й коментар, или поне не както сега, един милиярд вечности по-късно...

    ...но излишни има... Излишен си когато си... слаб да се бориш. А слабоста идва от страха. Излишен си когато вървиш по улицата и... мразиш. А понякога обичам целия свят...........
  • никой не бил излищен, дрън дрън... винаги има излишни! И в това няма нищо лошо. Поздрави за стиха
  • Няма излишно!Има сгрешено!
    Винаги е по-лесно да оплачем съдбата си...вместо да я променим...поучили се грешните стъпки!
    Стадото е по-силно от отлъчилата се овца!Страхът е по-мощен от желанието да бъдем себе си!
  • не съм съгласен
  • Хората са най-малко излишни в света,такъв,какъвто са го превърнали самите те.друг е въпросът колко несъвършени сме в сравнение с природата и колко сме несправедливи към нея.можем да обвиняваме само себе си за самотата и угризенията,които изпитваме

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...