8.01.2007 г., 13:35

излишен

1.5K 0 11



Зелената безкрайна шир
прегръща нежно небесата,
лъчи от синия всемир
се къпят във полята,
щастливи птици
реят се
 във синя свобода,
начупени вълници
гонят се
в кристалната река

...Наоколо оглеждам се
и виждам
колко съм
излишен.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • лошо е да си излишен... Когато написах това се чувствах точно така. А Apaika е сред най-мъдрите хора които познавам, тя е ВСЕЛЕНА и думите й имат неизмерна дълбочина... дори да ми каже най-шантавото нещо, ще й повярвам без да си призная че не го разбирам. тогава не разбрах този й коментар, или поне не както сега, един милиярд вечности по-късно...

    ...но излишни има... Излишен си когато си... слаб да се бориш. А слабоста идва от страха. Излишен си когато вървиш по улицата и... мразиш. А понякога обичам целия свят...........
  • никой не бил излищен, дрън дрън... винаги има излишни! И в това няма нищо лошо. Поздрави за стиха
  • Няма излишно!Има сгрешено!
    Винаги е по-лесно да оплачем съдбата си...вместо да я променим...поучили се грешните стъпки!
    Стадото е по-силно от отлъчилата се овца!Страхът е по-мощен от желанието да бъдем себе си!
  • не съм съгласен
  • Хората са най-малко излишни в света,такъв,какъвто са го превърнали самите те.друг е въпросът колко несъвършени сме в сравнение с природата и колко сме несправедливи към нея.можем да обвиняваме само себе си за самотата и угризенията,които изпитваме

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...