Jan 8, 2007, 1:35 PM

излишен

  Poetry
1.5K 0 11



Зелената безкрайна шир
прегръща нежно небесата,
лъчи от синия всемир
се къпят във полята,
щастливи птици
реят се
 във синя свобода,
начупени вълници
гонят се
в кристалната река

...Наоколо оглеждам се
и виждам
колко съм
излишен.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • лошо е да си излишен... Когато написах това се чувствах точно така. А Apaika е сред най-мъдрите хора които познавам, тя е ВСЕЛЕНА и думите й имат неизмерна дълбочина... дори да ми каже най-шантавото нещо, ще й повярвам без да си призная че не го разбирам. тогава не разбрах този й коментар, или поне не както сега, един милиярд вечности по-късно...

    ...но излишни има... Излишен си когато си... слаб да се бориш. А слабоста идва от страха. Излишен си когато вървиш по улицата и... мразиш. А понякога обичам целия свят...........
  • никой не бил излищен, дрън дрън... винаги има излишни! И в това няма нищо лошо. Поздрави за стиха
  • Няма излишно!Има сгрешено!
    Винаги е по-лесно да оплачем съдбата си...вместо да я променим...поучили се грешните стъпки!
    Стадото е по-силно от отлъчилата се овца!Страхът е по-мощен от желанието да бъдем себе си!
  • не съм съгласен
  • Хората са най-малко излишни в света,такъв,какъвто са го превърнали самите те.друг е въпросът колко несъвършени сме в сравнение с природата и колко сме несправедливи към нея.можем да обвиняваме само себе си за самотата и угризенията,които изпитваме

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...