Jan 8, 2007, 1:35 PM
излишен
Зелената безкрайна шир
прегръща нежно небесата,
лъчи от синия всемир
се къпят във полята,
щастливи птици
реят се
във синя свобода,
начупени вълници
гонят се
в кристалната река
...Наоколо оглеждам се
и виждам
колко съм
излишен.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
никой не бил излищен, дрън дрън... винаги има излишни! И в това няма нищо лошо. Поздрави за стиха
-
Няма излишно!Има сгрешено!
Винаги е по-лесно да оплачем съдбата си...вместо да я променим...поучили се грешните стъпки!
Стадото е по-силно от отлъчилата се овца!Страхът е по-мощен от желанието да бъдем себе си! -
не съм съгласен
-
Хората са най-малко излишни в света,такъв,какъвто са го превърнали самите те.друг е въпросът колко несъвършени сме в сравнение с природата и колко сме несправедливи към нея.можем да обвиняваме само себе си за самотата и угризенията,които изпитваме
-
Вечната тема за човекът и природата, но май тук няма излишни!!
-
Не си излишен, а допълващ.
Открил си мястото във пъзела.
Поздрав и усмивка. -
Красив стих, Данчо!!! Поздрави и добре дошъл!!!
-
Тук ме хвана
-
Въпрос на гледна точка и главно на моментно настроение.
-
Красив стих, но нищо и никой не е излишен!
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...но излишни има... Излишен си когато си... слаб да се бориш. А слабоста идва от страха. Излишен си когато вървиш по улицата и... мразиш. А понякога обичам целия свят...........