9 июн. 2017 г., 15:52

Изливно

461 0 2

Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
 

Кажи, небе, кажи
защо звездите ми изпиваш
с облаци когато натежиш
и порои над мене заизливаш?
 

Кажи, живот, кажи
защо в душата ми преливаш
и с ветрове в косите ми се злиш,
когато ми небето и морето сливаш?
 

Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...