9 июн. 2017 г., 15:52

Изливно

466 0 2

Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
 

Кажи, небе, кажи
защо звездите ми изпиваш
с облаци когато натежиш
и порои над мене заизливаш?
 

Кажи, живот, кажи
защо в душата ми преливаш
и с ветрове в косите ми се злиш,
когато ми небето и морето сливаш?
 

Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...