Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
Кажи, небе, кажи
защо звездите ми изпиваш
с облаци когато натежиш
и порои над мене заизливаш?
Кажи, живот, кажи
защо в душата ми преливаш
и с ветрове в косите ми се злиш,
когато ми небето и морето сливаш?
Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре...
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
