Изливно
Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
Кажи, небе, кажи
защо звездите ми изпиваш
с облаци когато натежиш
и порои над мене заизливаш?
Кажи, живот, кажи
защо в душата ми преливаш
и с ветрове в косите ми се злиш,
когато ми небето и морето сливаш?
Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
