Изливно

Poesía

468 0 2

Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?

Кажи, небе, кажи
защо звездите ми изпиваш
с облаци когато натежиш
и порои над мене заизливаш?

Кажи, живот, кажи
защо в душата ми преливаш
и с ветрове в косите ми се злиш,
когато ми небето и морето сливаш?

Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valqka (Валентин Василев)

Благодаря, Евгения!

2017-06-10T21:16:15+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Жаднея глътка въздух,
алвеолна глътчица поне,
сърцето ми пак да бие бързо,
докато само реши да спре......Поздрави за стиха!

2017-06-10T21:05:02+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0