Пристъпваме бавно по пясъка ситен,                                                                           вълните се плискат в нашите крака,                                                                               сълзите се сливат с водата солена

и се скриват в пелената от водорасли зелена.

Вървим и мълчим, 

а думите неизказани крещят.

Не искам първа да си тръгна.

Моля те, накарай ме при тебе да остана.

Кажи ми, че без мен животът ти ще свърши,

че нощите ще бъдат толкоз пусти,

че слънцето без мен не ще изгрее,

че птиците без мен не ще да пеят.

Кажи ми - излъжи ме.

Не ме изпращай, знаеш, че при другия отивам.

Щом не можеш да ме спреш,

помогни ми крачката тъй трудна да направя,

да си тръгна и да те забравя.

13.01.2011