Jan 14, 2011, 2:31 PM

Излъжи ме

  Poetry » Love
802 0 0

Пристъпваме бавно по пясъка ситен,                                                                           вълните се плискат в нашите крака,                                                                               сълзите се сливат с водата солена

и се скриват в пелената от водорасли зелена.

Вървим и мълчим, 

а думите неизказани крещят.

Не искам първа да си тръгна.

Моля те, накарай ме при тебе да остана.

Кажи ми, че без мен животът ти ще свърши,

че нощите ще бъдат толкоз пусти,

че слънцето без мен не ще изгрее,

че птиците без мен не ще да пеят.

Кажи ми - излъжи ме.

Не ме изпращай, знаеш, че при другия отивам.

Щом не можеш да ме спреш,

помогни ми крачката тъй трудна да направя,

да си тръгна и да те забравя.

 

13.01.2011 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Драганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...