14.01.2011 г., 14:31

Излъжи ме

799 0 0

Пристъпваме бавно по пясъка ситен,                                                                           вълните се плискат в нашите крака,                                                                               сълзите се сливат с водата солена

и се скриват в пелената от водорасли зелена.

Вървим и мълчим, 

а думите неизказани крещят.

Не искам първа да си тръгна.

Моля те, накарай ме при тебе да остана.

Кажи ми, че без мен животът ти ще свърши,

че нощите ще бъдат толкоз пусти,

че слънцето без мен не ще изгрее,

че птиците без мен не ще да пеят.

Кажи ми - излъжи ме.

Не ме изпращай, знаеш, че при другия отивам.

Щом не можеш да ме спреш,

помогни ми крачката тъй трудна да направя,

да си тръгна и да те забравя.

 

13.01.2011 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Драганова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...