ИЗМАМНА УТЕХА
Измамна утеха
Погали ръката, от друг непогалена,
нежно пръстите си в нея сплети,
изгони моята жал непрежалена,
като птица от мен нека днес отлети.
Изпий сълзата, още неизплакана,
която от душата ми извира,
за туй, че аз не съм от никого със трепет чакана
и сърцето свойта обич не намира.
Бъди ми в мъката утеха,
че ме обичаш се преструвай,
за лутащата ми душа бъди пътека,
измислен свят ми нарисувай!
С фалшива нежност ме залъгвай,
дари ме с миг на приказна измама,
а след това... ти просто тръгвай -
до болка знам - за обич трябват двама...
28.07.2004г.
Погали ръката, от друг непогалена,
нежно пръстите си в нея сплети,
изгони моята жал непрежалена,
като птица от мен нека днес отлети.
Изпий сълзата, още неизплакана,
която от душата ми извира,
за туй, че аз не съм от никого със трепет чакана
и сърцето свойта обич не намира.
Бъди ми в мъката утеха,
че ме обичаш се преструвай,
за лутащата ми душа бъди пътека,
измислен свят ми нарисувай!
С фалшива нежност ме залъгвай,
дари ме с миг на приказна измама,
а след това... ти просто тръгвай -
до болка знам - за обич трябват двама...
28.07.2004г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
