Измамна утеха
Погали ръката, от друг непогалена,
нежно пръстите си в нея сплети,
изгони моята жал непрежалена,
като птица от мен нека днес отлети.
Изпий сълзата, още неизплакана,
която от душата ми извира,
за туй, че аз не съм от никого със трепет чакана
и сърцето свойта обич не намира.
Бъди ми в мъката утеха,
че ме обичаш се преструвай,
за лутащата ми душа бъди пътека, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up