12 дек. 2008 г., 02:49

Измислена къща 

  Поэзия
781 0 22
 

Две пещери са очите ми.

Дълбоки и влажни.

Пътят към тях скрит е.

Само в една пролука

свети тъжна луна

като отхапана ябълка.

 

Не се побират очите ми

в безцветни сънища,

а от сълзи не се ражда

цветно разсъмване.

 

Нарязах си нощите

по твоята кройка.

Над измислена къща

подредих покрив,

но в нея живее някой

и помни, че си буден.

 

Тишината се кръсти

в забравена църква

с молитва за живите,

а Бог е вече на кръста.

Нощем, моите стихове

ми закърпват душата.

Събудиха ли те...

 

МУЗИКА>>> 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??