Измислени срещи
Измислени срещи
/Свидна/
Вървя през измислена, стара гора,
птички във нея не пеят,
измислено стискам твойта ръка,
очите ти в моите греят.
Говорим измислено, като една,
(така си говорят душите),
галя измислено твойта коса,
а ти ми избърсваш сълзите.
Измислено питам:"Как си сега?",
а ти отговаряш свенливо:
"Добре съм!Смачкай я тази тъга!
Седни тук до мен мълчаливо!"
Вървя през измислена стара гора
и нищо, че птички не пеят,
тук само живее мойта сестра
и спомени тук оживяват!
На сестра ми Ева!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
