Отдавна нямам облаци в очите си
отвя ги вятър непривикнал да изчаква
валяха толкова измислици–премислици
че бледа е Луната и оплаква…
… онези всички закърнели истини
по Ъглите на стая без прозорци
(в стените са закотвени моретата
и лодките по тях - и те са боси…)
и сенки си рисуват от листа – икони
пак смее се в огледалата празно утро
протриват длани няколко въпроса
и стихнали в косите ми – очакват друго…