imperfect (Яна)
274 2097
27 нояб. 2012 г., 11:43

Измислих ти лице 

  Поэзия » Любовная
951 0 16

Измислих ти лице





Измислих ти лице, две топли длани

и взор, откраднал багри от дъгата.

Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,

по-светли от звездите в небесата.

 

А пръстите... С години ги изваях.

Ръце на пианист с душа лирична.

Сърце дарих ти в малката си стая,

а сетне те научих да обичаш.

 

Но мене не. Това е тъй жестоко!

Какво от туй, че дъх съм ти дарила?

Щом късно нощем рея се сиротна

в безкрайните простори на всемира,

 

недей във мене плахо ти се вглежда.

Дори и в самотата ми е хубаво.

Аз имам най-голямата надежда -

че тебе да измисля си е струвало.

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря
  • Каква нежност и красота...
  • Поздрави и от мен!
  • За любовта винаги си е струвало всичко! Поздрави!
  • Много благодаря!
  • Много хубаво,Яна!Поздравление!
  • Благодаря!
  • Винаги си струва! Каквото и да ни струва! Хубаво е при теб, Яна!
  • Септ, Мишо - прегръщам ви и ви благодаря!
  • Да създаваш образа на любимия е като нож с две остриета...Може да го провокираш да се появи от някой тъмен пиано бар...
    Много красив стих отново, Яна! Удоволствие да те чете човек.


    Аплодисменти!
  • Не знам защо всички отбелязвате, че има напредък при мен Все пак благодаря
  • Още едно бисерче! Браво, видимо израстваш!
  • Никица
    Минка
    Далия

    Благодаря, че прочетохте!
  • Измислен образ или реалност - все едно. Толкова красиво си нарисувала картината на създаването. Прекрасен стих!
  • недей във мене плахо ти се вглежда.
    Дори и в самотата ми е хубаво.
    Аз имам най-голямата надежда -
    че тебе да измисля си е струвало.

    Човек, когато има надежда, всичко си струва!
    Поздрав за прекрасната Творба!
  • харесах!
Предложения
: ??:??