Измислих ти лице
Измислих ти лице
Измислих ти лице, две топли длани
и взор, откраднал багри от дъгата.
Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,
по-светли от звездите в небесата.
А пръстите... С години ги изваях.
Ръце на пианист с душа лирична.
Сърце дарих ти в малката си стая,
а сетне те научих да обичаш.
Но мене не. Това е тъй жестоко!
Какво от туй, че дъх съм ти дарила?
Щом късно нощем рея се сиротна
в безкрайните простори на всемира,
недей във мене плахо ти се вглежда.
Дори и в самотата ми е хубаво.
Аз имам най-голямата надежда -
че тебе да измисля си е струвало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
