Измислих ти лице
Измислих ти лице
Измислих ти лице, две топли длани
и взор, откраднал багри от дъгата.
Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,
по-светли от звездите в небесата.
А пръстите... С години ги изваях.
Ръце на пианист с душа лирична.
Сърце дарих ти в малката си стая,
а сетне те научих да обичаш.
Но мене не. Това е тъй жестоко!
Какво от туй, че дъх съм ти дарила?
Щом късно нощем рея се сиротна
в безкрайните простори на всемира,
недей във мене плахо ти се вглежда.
Дори и в самотата ми е хубаво.
Аз имам най-голямата надежда -
че тебе да измисля си е струвало.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря
-
Каква нежност и красота...
-
Поздрави и от мен!
-
За любовта винаги си е струвало всичко! Поздрави!
-
Много благодаря!
-
Много хубаво,Яна!Поздравление!
-
Благодаря!
-
Винаги си струва! Каквото и да ни струва! Хубаво е при теб, Яна!
-
Септ, Мишо - прегръщам ви и ви благодаря!
-
Да създаваш образа на любимия е като нож с две остриета...Може да го провокираш да се появи от някой тъмен пиано бар...
Много красив стих отново, Яна! Удоволствие да те чете човек.
Аплодисменти! -
Не знам защо всички отбелязвате, че има напредък при мен Все пак благодаря
-
Още едно бисерче! Браво, видимо израстваш!
-
Никица
Минка
Далия
Благодаря, че прочетохте! -
Измислен образ или реалност - все едно. Толкова красиво си нарисувала картината на създаването. Прекрасен стих!
-
недей във мене плахо ти се вглежда.
Дори и в самотата ми е хубаво.
Аз имам най-голямата надежда -
че тебе да измисля си е струвало.
Човек, когато има надежда, всичко си струва!
Поздрав за прекрасната Творба! -
харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
