Измисляй ме по-хубава от сбъдване,
целувай ме докато свърши времето.
Загребвай листопадни дни на тръгване,
прехласнат, съживи от сън тотемите.
Заливай със смеха си вкаменелости,
дъждовни струи да обливат скулите.
Водата ще запомни мъжка смелост и
препускащ шум от пулса си дочулите.
Разглеждай ме с нескрито обожание,
превръщай ме възторжено в откритие.
Изпълвай мойта нощ със съдържание,
деня ти ще въздигам до събитие.